Думата стеноза e със значение „стесняване“. То може да бъде например на червата, на кръвоносен съд, на пилора. Когато се отнася за гръбначния стълб, значи някъде по дължината си се е стеснил каналът за гръбначния мозък и говорим за спинална стеноза, или стеноза на прешлените.

При това стеснение се притискат гръбначномозъчни нерви, които „отговарят“ за двигателните функции – те превеждат мозъчните команди към мускулите. Притискането на гръбначния мозък и нервите, които излизат от него, води до болка и в различна степен обездвижване на крайниците. Ако стенозата е в горната част на гръбнака – шийната, се засягат ръцете. При нея се появява режеща болка, която тръгва „като ток“ от раменете и може да стигне до пръстите на ръката. Чувстват се изтръпвания, слабост, сковаване. Дискомфортът се усилва при кихане или кашлица.
В по-масовия случай гръбначната спиноза се появява в поясната част със същите симптоми, но в кръста и към краката: рязка болка, изтръпване, скованост, мускулна слабост, затруднено ходене. При тежките форми, когато стеснението притиска самия гръбначен мозък, може да се стигне не само до парализи, но и до нарушения в дейността на дадени органи – например на пикочния мехур и червата.
Спиналната стеноза се дължи на различни причини, но общото е, че я предизвикват увреждания на прешлените или на дисковете между прешлените. Тя може да се развие при прешлен, който е бил с аномалия при раждането; може е от разместване или счупване от травма; може да е заради тумор или костно заболяване.
Към стеноза предразполагат и естествените процеси в тялото с напредването на възрастта. Структурни изменения на гръбнака започват още в средна възраст – съставните му части се изхабяват. Междупрешлените дискове например губят „буферната“ си еластичност и може да се получи приплъзване между два прешлена, което да стесни отвора за гръбначния мозък и да предизвика притискане на нерв. Самите прешлени пък получават удебеления, които също свиват каналното пространство.

Как да се избавим от болките

Спинална стеноза изисква лекарска намеса и лечение – с медикаменти, а ако те не повлияят, може да се наложи и операция при по-тежките форми на заболяването.

Междувременно, особено при по-леките форми, човек може сам допринесе за облекчението на болките. Добре е да си наложи почивка и да започне постепенно увеличаване на натоварванията с лека интензивност за раздвижване чрез аеробна дейност. Често се препоръчва плуване. За да се избегне риска от претоварване и влошаване, е необходимо медицински консулт за съставяне на двигателната програма. Освен това има определени пози, при които болката стихва – например навеждане напред при изправено положение или със сгънати към гръдния кош колена, ако лежи.
Диагностиката на стенозата на прешлени може да включи различни методи, за да се направи точно определяне. Трябва да се има пред вид, че тук симптомите са близки до проявите и на други заболявания – например радикулит, заболяване на периферни нерви, дискова херния и т.н.
Единият от методите за диагностика са рентгеновите снимки. Използва се и компютърна томография, както и електромиография. При лекарска преценка може да се приложи миелография – чрез пункция се вкарва контрастно вещество и на гръбначния мозък се правят рентгенови снимки. Най-висока степен на точност има ядрено магнитната образна диагностика.
Медикаментите, които се използват за обезболяване и лечение, са с различно действие. Някои въздействат на локалната болка, други – на определени центрове в мозъка, има и с комбинирано действие, както и специализирани противовъзпалителни. Някои са ненаркотични и не повлияват съзнанието и възприятията, други могат да са на базата например на морфин.
Оптималният комплекс лекарства трябва да се назначи от специалист, който да съобрази степента на заболяването и болката, евентуалните други заболявания и лекарства, поносимост на организма, възраст и т.н.
При оперативната намеса се постига декомпресия за освобождаването на притиснатите нерви чрез отстраняване на даден костен участък.